КАХЪРЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв. и св., непрех. Простонар. Имам грижи, кахъри, изпитвам безпокойство за някого или за нещо; грижа се, безпокоя се, тревожа се. — Майка му, горката, ще си загуби ума. Вчера беше у дома на гости. Кахъреше се, че не са получавали писмо от Витан. Ст. Мокрев, ЗИ, 7. Само веднаж тя се много кахъри за него [Стоян], кога се поболя и влезе в болницата. Ив. Вазов, Съч. VII, 108-109. Той все се кахъреше за воденицата, страхуваше се, че момчето, което и по-рано беше оставало за ден-два, може да направи някоя пакост. Г. Караславов, ОХ I, 443-444. За да позабрави и сама [Еленка] теготите, още и да поразпилее скърбните мисли на децата си, .. захващаше да им приказва някои забавни приказчици, раздумваше ги, като им казваше да не мислят, да не са кахърят. Ил. Блъсков, ПБ I, 108-109. „Не бой са, Герге, не бой са, / не бой са, не са кахъри.“ Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 101.